Какво обича Японският хин

Какво обича Японският хин
Какво обича Японският хин
Какво обича Японският хин

Какво обича Японският хин

Японски хин е известна порода куче, която започва своето начало от Япония. Наричана още Японски чин и Японски шпаньол, я наподобява типичната котка – галантна на външност и нежна на вид, неслучайно се превръща в любимец за имперския дом. През XX в., хинът става и символи с национално значение за Япония.

Характерните белези на тази порода са малко тяло, пухкава козинка, черно-бяла краска, размери между 2 и 3 кг., и височина от 17-28 см.

Кучето представител на порода Японски хин има квадратни пропорции и мека козина. По характер е миловидна и силно привързваща се животинка. Обича децата, както и общуването с други животни, очарователен и мил хинът е идеалният домашен любимец за дома.

Историческите данни и факти сочат за произход родината Корея, а предци на японския хин са съществували от преди 732 година. В идния век кучетата от тази порода са пренесени към Япония. В 19-ти век японският хин става популярен и в Англия и в Щатите. Самата кралица Виктория притежава тази порода и я провъзгласява за свое бижу. От 1882 година няколко японски хина са представени в Ню Йорк, а днес тези кученца са компаньони и много популярни по целия свят.

За Японски хин е характерно, че лесно се подава на дресура. Той е жизнен, енергичен, по свое му вироглав и лесно привързващ се. Хининът не е от досадните и натрапчиви животинки в дома и с него лесно се живее. Изключително чист, той е идеален избор за съвместно съжителство в домове като апартаменти. Капризите, които може да провокира са ежедневно разресване на козинката, не обича висока температура и се нуждае от хигиенизиране на ушите постоянно.

Японският Хин харесва да се катери и това налага стопанинът му да го търси навсякъде и по всяко време. Не харесва грубостите нито прекалената игра и мачкане, нито тормозът, който често и неволно създават децата. Някои представители на тази порода може да са леко резервирани или нервни. Хубавото на тази порода е, че не изискват прекалено много внимание. За тях е достатъчно да имат спокойна и сигурна среда и цял ден могат да не създадат проблем, докато сами си играят около огради и високи стени.