Йорданка Първанова: Учениците са ме наричали мамо

Йорданка Първанова: Учениците са ме наричали мамо

Йорданка ПървановаЙорданка Първанова е начален учител в СОУ “Любен Каравелов” от 18 години. Завършила е начална педагогика в ПУ “Паисий Хилендарски”. Класен ръководител е на ученици във втори клас. Въпреки че държи изключително много на традициите, тя е преподавател, който непрекъснато внася полъха на новото време в своите уроци чрез съвременните технологии.  Нейният професионализъм и всеотдайност в работата не остават незабелязани от колеги, ученици и родители и признанието за това не закъснява. На 24 май 2012 г. г-жа Първанова е избрана за учител на годината сред всички начални педагози в община Димитровград.

Обявили са Ви за учител на годината. От къде дойде това признание и какво Ви донесе то?

Признанието дойде първо от колегите, защото преди да бъде обявен победителят за града, номинациите се провеждат в училищата. От общината спускат критерии и всяко училище трябва да излъчи свой фаворит, който да отговаря на тях. Аз бях избрана от своите колеги за учител в начален етап, който да представлява училището в конкурса.

Кога беше това?

В началото на май. Всъщност на 24 май от общината обявиха победителите, сред които бях и аз. Освен признанието, получих и парична премия в размер на 200 лв.

Какви бяха критериите?

Доколкото си спомням бяха свързани с използване на интерактивни методи на обучение в час, работа с родители, публикации, умение за работа в интеркултурна среда и др.

От колко години сте учител?

От 20.

И в колко от тях преподавате в СОУ “Любен Каравелов”?

Почти през целия си стаж – вече 18-та година работя тук.

Как избрахте тази професия или тя Ви избра?

Започнах работа като секретар в училище “Алеко Константинов”, когато бях 17-годишна. Колективът от начални учители, сред който попаднах, ми подейства доста мотивиращо и съвсем съзнателно записах да следвам начална педагогика.

Как се работи с малки ученици?

Интересно е. Децата са много емоционални, всеки ден те провокират с нови въпроси и това разнообразява ежедневието ти. Много динамично минават дните ни.  И ако преди сме живели във века на книгите, то сега е векът на технологиите и затова е непростимо да не си в час с времето и със самите деца, които си служат с техниката още в детската градина.

В този смисъл, може да се каже, че Вие сте модерен учител, в крак с новите технологии?

Да, защото времето го налага.

А мястото на книгите къде е в тези нови условия?

Технологиите само подпомагат обучението, като го направят по-интересно, но децата все още четат книги и пишат в тетрадки. Нищо не може да замести книгата.

От какво се вълнуват днешните деца?

Страшно е, че много малко неща ги вълнуват. Иначе говорят за прически, дрехи, за молове…

Вие сте им учител, но какво научавате Вие от тях?

Учат ме да бъда търпелива. (усмихва се)

Кой е най-интересният Ви час?

Човек и общество. Уважавам историята, уважавам езика ни…

А някакъв куриоз, някакъв ученически бисер от Ваш час бихте ли ни споделили?

О, те са много, децата са първични и реагират спонтанно, всеки ден се случва нещо такова. Съжалявам, че не си ги записвам.

Във всеки клас има проблемни деца. Проблемите на Вашите в какво се изразяват?

Нямам проблемни деца.  Приемам учениците си такива, каквито са – те са деца, а не зрели хора.

И като заговорихме за проблеми… Какви според Вас са проблемите на съвременната образователна система? Ефективна ли е въобще тя?

Образованието трябва да е гъвкаво и да се нагажда към нуждите на времето. За съжаление, учебната програма, по която работим в момента, не е пипвана от 20 години. А децата се променят, стандартите също и се получава следното – учебниците са написани на безумно висок стил, който опротивява на децата. По-достъпен трябва да е езикът им. От друга страна технологиите, с които децата не знаят как да боравят. Това, че са добри в игрите, не ги прави компютърни специалисти. Тук е ролята на учителя, който трябва да ги насочи.

Вашата работа като педагог е освен да учите, и да възпитавате децата? На какво се опитвате да  възпитате своите ученици?

Много сериозен въпрос, защото детето се възпитава още в първите дни. Водят родители своето дете на 7-дневно дете до един мъдрец и го питат от кога да започнат с възпитанието. Той им отговаря: Вие вече сте закъснели. Така, че децата идват при нас на 7 години, това е страшно много време. То вече е научено на много неща и това трудно се променя.

А чисто по човешки, на какво ги учите, какви хора да бъдат?

Първо да обичат родината и езика си. Да бъдат толерантни един към друг, да не навлизат агресивно в личното пространство на другия. Станат ли добри хора, съм си свършила работата.

Познават ли Ви, поздравяват ли Ви все още първите Ви ученици?

Да, познават ме и ме поздравяват.

За какво Ви благодарят обикновено?

Когато се разделяхме в 4 клас…(през сълзи) им дадох тетрадка, в която всеки ми написа по нещо за спомен. Всеки от тях започваше с обръщението “Мила мамо…” В училище винаги сме били едно семейство – семейство Първанови (усмихва се).

Като се видите сега какво Ви казват?

Те ще бъдат тази година абитуриенти. Поканата за бала ми е връчена от две години…

Значи ангажиментът Ви към тях не спира със завършването им в 4 клас?

Не, ангажиментът на учителя към учениците си остава за цял живот.