Микяй Наим – Отново на върха

Микяй Наим – Отново на върха
Микяй Наим - Отново на върха със златния пояс Дан Колов

Микяй Наим – Най-после на върха. Автор: Красимира Станкова – trud.bg
Микяй Наим е една от големите ни надежди в родната борба. Зад гърба си талантът от Димитровград има 7 медала при юношите и кадетите от големи първенства, а преди ден взе и най-престижния трофей в свободния стил при мъжете – пояса на „Дан Колов“. На едноименния турнир младокът постигна три категорични победи, за да заслужи трофея, който през годините е бил притежание на Валентин Йорданов, Исмаил Абилов, Серафим Бързаков и още на плеяда именити наши борци.

Неочаквано признание, много съм щастлив да оставя името си в историята на българската борба – заяви Микяй Наим, който с пояса на „Дан Колов“, спечели първото си голямо отличие при мъжете. – Досега съм участвал два пъти на турнира. Преди три години не успях да стигна до призовите места, но сега направих фурор. Надявам се оттук нататък да започнат и сериозните ми успехи при мъжете, каквото поверие има.

24-годишният талант се бори в най-леката категория до 57 кг, като на турнира в Пловдив победи първите си двама съперници без да даде точка, а на финала се справи и с шампиона на Украйна Володимир Буруков с 12:4.

„Големият ми кумир в спорта е Валентин Йорданов – казва той. – Много пъти съм гледал неговите срещи, много може да се научи от него и го правя.“

Микяй разкрива, че няма любима хватка, а използва богат арсенал от разнообразни техники, които му помагат да излезе от всяка ситуация.

Успехите му досега са впечатляващи. Спечелил е 6 медала от европейски първенства при кадетите и юношите, а през 2017-а става №2 в света до 23 години.

Всъщност пътят на таланта в този спорт е предопределен от неговия баща Салим, който е треньор по борба. Той е един от основните двигатели на димитровградската школа, която прогресира през последните години, а нейните възпитаници са неизменно сред призьорите на първенствата при подрастващите.

Преди да се захване със спорта на Дан Колов обаче Микяй пробва футбол, опитва и… акробатика, просто защото залата е близко до тази по борба.

„Научих се да правя салта, станах много гъвкав и сега това много ми помага на тепиха – разкрива момчето. – Като бях малък баща ми ме оставяше в залата. По-големите идваха, боричкаха се с мен, играеха си, така някак се запали пламъкът в мен към този спорт.“

Но сериозните тренировки започват, когато Микяй е 12-годишен. Само след няколко месеца занимания той се пуска на турнир в родния си град. Взима 5 победи и става шампион.

„Когато се качих на първото място на стълбичката сякаш ме прониза ток, пламък ме обзе – признава Наим. – Беше много вълнуващо, не исках да слизам оттам, хареса ми да бъда нависоко. И си пожелах оттам нататък само златни медали.“

Шест години по-късно, през 2012-а Микяй участва и на първото си международно състезание, като се хвърля в дълбоките води на европейското за кадети в Катовице (Полша). Тогава всички съперници са по-големи от него, но момчето успява да ги победи и стига на финал. „Аз се борех на 46 кг и излязох на полуфинала срещу един арменец, който изглеждаше два пъти по-едър от мен – спомня си младият борец. – Когато го надвих беше такава еуфория, че съм взел медал… Затова и на финала някак се успокоих и не успях да се справя с руснака. Но и среброто беше много голям успех за мен.“

Оттогава Микяй все не може да вземе титла. Четири пъти стига финал и всичките губи досега.

„Може би не ми достига увереност – признава той. – Иначе нямам притеснение, срещу когото ще изляза, изпитвам респект и уважение към всеки съперник. Но съм научен когато съм на тепиха да се боря докрай и да давам максимума от себе си. Труден е преходът при мъжете, може ми би липсва още рутина. Вече наваксвам. Трудностите ме мотивират.“

А в залата, колкото и да е шумно, момчето винаги чува наставленията на своя баща отстрани.

„От него съм научил да се отнасям уважително и да не се предавам в схватките, а и в живота, който е също борба“, допълва момчето.

Всъщност Микяй, чието име в превод означава „Ангел“, е много свързан със семейството си. И успехът на „Дан Колов” посвещава на своята баба, която неотдавна умира. Именно в нейна памет той се бори на турнира и признава, че тази мисъл му е давала сили.

По стъпките на младия борец тръгва и по-малкият му брат Денис, който също е шампион на България при 16-годишните и вече има зад гърба си едно участие на европейско първенство. В семейството са общо три деца, като най-малкият е на 2 години, но като гледа батковците, нищо чудно след време да ги последва.

Наред със спорта Микяй не е оставил и ученето. Завършил е езиковата гимназия в града, като владее 4 езика – английски, немски, руски и турски. А в момента е четвърти курс в Националната спортна академия. А какво ще прави след време, засега талантът не си прави далечни планове. Изцяло се фокусира върху спорта, на който има какво да даде поне още 4 години. И като на всеки спортист, голямата му цел е олимпийски медал!

Кара ски и играе футбол
Макар че заради борбата, Микяй оставя футбола, сега в свободното си време обича да играе с приятели. През зимата пък кара ски. А за да влезе във форма за състезание, ползва съветите на диетолог. Не спазва особени ритуали за късмет преди да излезе на тепиха, но е суетен и романтичен. Преди два месеца предлага годеж на любимата си Ясмин Кирилова, спазвайки цялата церемония с падане на коляно. Тя е бивша състезателка по модерни и спортни танци, а сега вече тренира деца в родния им Димитровград.

Има високи цели и ги гони
Има високи цели и ги преследва. На турнира „Дан Колов” демонстрира много добра подготовка и неслучайно заслужи приза, както и мястото в отбора за европейското за мъже в Полша след седмица. Много е талантлив, изпълнителен и е добър по характер. Може би още издръжливост не му стига, психологически не е толкова устойчив. Но той вече е изцяло при мъжете и се надявам да навакса и тези компоненти от подготовката си. Има голям потенциал в него.
- Валентин Райчев, олимпийски шампион 
Талантлив и работлив
Талантлив е и с много качества, неслучайно има толкова много медали при юношите и кадетите. Преходът към мъжката борба е труден, но той може да се реализира и там. Липсва му още опит и увереност. Иначе, когато е в залата е много работлив и упорит. И се надявам това да му помогне един ден да стигне до големите върхове и при мъжете.
- Валентин Ангелов, старши треньор на националния отбор
Има силен характер, борбен е много
Много е перспективен, има силен характер и притежава голяма борбеност. От състезателите на неговата възраст не виждам друг с такива качества. Бях с него треньор, когато стана втори в света до 23 години. Тогава малко не му достигна, може би съперникът беше по-здрав физически. Да, няма спечелен голям финал до момента, но понякога опира до психика, друг път до ситуация. С трупането на опит, мисля че ще ги изчисти тези слабости. И съм сигурен, че неговите успехи предстоят.
- Серафим Бързаков, двукратен световен, 4 пъти европейски шампион