Ню Йорк Таймс пръв описал четата на Ботев

Ню Йорк Таймс пръв описал четата на Ботев

Ню Йорк Таймс е първата медия, писала за подвига на Ботевата чета. Само три дни след геройската гибел на нейния командир, на 5 юни 1876 година, е публикуван репортаж на балканския кореспондент на вестника, озаглавен „Сред османлиите“.

Неназованият автор, който отразявал Сръбско-турската война, се качил на параход от австроунгарско пристанище и поел надолу по Дунава. Още в Белград той научил, че в България бушува Априлското въстание и се извършва голямо клане. Срещнал се с няколко нашенски войводи, който се готвели да се присъединят към братята си на бойното поле. Един от тях – Каравело (може би Любен Каравелов), се качва на парахода от Оршова и слиза на следващата сутрин на Грабово, където го посрещат няколко други „съмнителни лица“.

Параход „Радецки“

След акостирането на Лом, който тогава е турска крепост, авторът научава за инцидента с австрийския пътнически параход „Радецки“, който „докарал от Галац 250 здрави българи, всичките въоръжени, и качил още 50-60 от влашкия град Гюргево“. Интересно е представено и завземането на кораба. „Когато наближили Лом паланка, тези господа завързали капитана за един стол и насочили пистолет към главата на инженера. Поне такава е версията, лансирана от тези двама служители, макар турците да твърдят, че и двамата са знаели за заговора“. Авторът описва как четниците принудили екипажа да акостира до малко българско село – Козлодуй и слезли там. Първата им работа била да избият двадесетина турски войници, а втората – да прережат телеграфните жици, преди да се отправят навътре в страната. „За съжаление, тези бедни дяволи не са знаели, че имало и втора телеграфна жица, и не след дълго по следите им поел военен отряд, въоръжен с две планински гаубици“, разкрива авторът.

Впечатляваща дързост

Когато новината за нападението достигнала Русчук, пашата бил направо поразен от дързостта на четата. Тъй като имал желанието да  накаже някого с по-висок ранг от въстаниците, но не му се искало да обиди Австрия, която тогава била единственият съюзник на османците, той изпратил телеграма на Митхад паша, който бил един вид министър-председател на империята. Още същата нощ бил получен отговор до второ нареждане да не се позволява на нито един австрийски параход, с изключение на пощенските, да хвърля котва на турските пристанища от Видин до Варна.

Кореспондентът на Ню Йорк Таймс

След като се озовал в Русе, кореспондентът на „Ню Йорк Таймс“ пожелал да хване влака за Варна, но се оказало, че той се движи само веднъж на две седмици. Ето защо той помолил турските власти да му позволят да посети Дравно (вероятно Дряново), където се водели боеве с въстаниците. Освен това оттам не било много трудно да се стигне до някоя гара на Баронхиршовата железница и да се добере до Истанбул. Асим паша го приел радушно и му дал тескере и половин дузина заптиета, които да го съпроводят. Желанието му било в американския вестник да се публикува статия, от която да стане ясно, че османците не са варвари, каквито ги описват.

Обаче по време на 24-те часа, които прекарал в Дравно, авторът се убедил в противното. Той видял с очите си труповете на мъже, жени и деца по улиците на села, през които са минали башибозуци и черкези. Видял как поп виси обесен от гредите на полуизгоряла къща, а на стотина метра лежало обезглавеното тяло на селянин. Авторът посетил и манастира край Дравно, където 400 въстаници се били храбро срещу 3000 свои врагове, въоръжени с няколко топа. Командващият турските войски Хюсеин бей разположил оръжията на хълмовете над манастира. Те обаче не били много ефективни срещу гранитните зидове. Беят разказал на кореспондента, че бунтовниците атакували и ликвидирали няколко малки отряда. Те обаче били обкръжени в манастира и мислели как да продадат живота си колкото се може по-скъпо.

Нито един пленник

Към 20 часа избухнало зарево и турците хукнали към манастира, откъдето се чул пушечен огън. След петнадесетина минути настъпила мъртва тишина. Авторът отишъл в турския щаб и разбрал, че въстаниците сами подпалили черквата и под прикритието на огъня отчаяно атакували турските войски. С ятагани между зъбите и с револвери в ръце, те успели да си пробият път през десеторно по-многобройния противник. Кореспондентът преброил 139 трупа на българи, но не видя нито един пленник. Турците му казали, че ранените предпочели да се самоубият, вместо да попадат живи в ръцете на врага.

Телеграф